Ботулиновият токсин (Ботокс) представлява нехирургичен (медикаментозен) метод на лечение, който се използва за намаляване на мускулния тонус и подобряване на подвижността при деца със заболявания, протичащи със спастичност. Най-честото приложение е при церебрална парализа, но терапията може да бъде ефективна и при вродени мускулни скъсявания или нервни парализи.
Ботулиновият токсин се инжектира директно в прекомерно съкратените мускули, като предизвиква временно отпускане на мускулните влакна. По този начин мускулът временно се отпуска, което позволява по-функционално движение и спомага за балансирано натоварване на опорно-двигателния апарат. Благодарение на тази терапия могат да се облекчат проблеми като затруднения при ходене, ходене на пръсти или ставна скованост, без необходимост от хирургична намеса.
Лечението с ботулинов токсин обикновено се прилага в комбинация с физиотерапия. Действието му продължава около 3 до 6 месеца и при нужда може да бъде повторено. Проучванията показват, че повтарящите се приложения на ботулинов токсин могат временно да променят мускулната структура, но този ефект е напълно обратим в рамките на приблизително шест месеца. Следователно, няма строго определен горен лимит за броя на процедурите в клиничната практика. Приложението може да започне около 2-годишна възраст, като няма горна възрастова граница за лечението.
Когато се прилага в ранна възраст и при правилна индикация, ботулиновият токсин в комбинация с физиотерапия може не само да подобри подвижността на детето, но и да намали необходимостта от хирургична намеса.
