Церебралната парализа (ЦП) представлява трайно, но непрогресиращо заболяване, което възниква вследствие на увреждане на развиващия се мозък – по време на бременността, при раждането или в първите пет години от живота. Въпреки че увреждането не е прогресивно, с времето могат да се появят вторични ортопедични проблеми, особено в областта на опорнодвигателния апарат, които имат тенденция да се задълбочават. При деца с церебрална парализа често се наблюдават повишен мускулен тонус (спастичност), скованост на ставите (контрактури), изкривяване на гръбначния стълб (сколиоза), луксация на тазобедрената става, свиване на коленете, деформации на ходилата, ограничено разгъване на лактите и нарушения във фината моторика на ръцете.
От ортопедична гледна точка управлението на ЦП изисква мултидисциплинарен подход. На този етап съвместната работа между детски ортопеди, физиотерапевти, детски невролози и педиатри е от съществено значение. Програмите по физикална терапия и рехабилитация са основен елемент за подобряване на мускулната координация, увеличаване на обхвата на движение в ставите и подпомагане на независимата подвижност на пациентите с ЦП. Използването на ортези (ортопедични помощни средства) съдейства за подобряване на походката и равновесието.
При по-тежки случаи хирургичната намеса може да стане неизбежна. Сред възможните процедури са отпускане на сухожилия (тенотомия), мускулни трансфери, коригиращи костни операции, репозиция на тазобедрена става и хирургично лечение на сколиоза. Освен това, инжектирането на ботулинов токсин е ефективен нехирургичен метод за намаляване на спастичността.
Ранната диагноза, обучението на семейството и редовното проследяване са най-важните фактори, определящи качеството на живот на децата с церебрална парализа.
