Спина бифида представлява вроден дефект на невралната тръба, при който в резултат на непълно затваряне на гръбначния стълб по време на вътреутробното развитие се получава изпъкване на обвивките на гръбначния мозък, а понякога и на самия гръбначен мозък извън гръбначния канал. Най-тежката форма – менингомиелоцеле – най-често се локализира в поясната област и протича с множество ортопедични и неврологични проблеми, като: затруднено ходене, сколиоза, луксация на тазобедрената става, свиване в коленете (т.нар. crouch gait), деформации на ходилото, нарушения в контрола на уринирането и изхождането. След раждането се извършва неврохирургична операция за затваряне на отворения гръбначен канал. Въпреки това, ортопедичните проблеми изискват пожизнено лечение.
• Деформации на ходилото, като каво-варус деформация, чукчета пръсти и паднал свод, могат да бъдат коригирани хирургично.
• Сколиозата и луксацията на тазобедрената става са други чести съпътстващи състояния, които изискват редовно проследяване и при нужда – оперативна корекция.
• Физиотерапията и използването на ортези спомагат за подобряване на функционалната независимост.
Ранната интервенция и мултидисциплинарният подход – включващ ортопедия, неврохирургия, физиотерапия и урология – подпомагат активното участие на децата със спина бифида в социалния живот.
